17 вида змии в България, коя обаче е най-отровната?
В България се срещат 17 типа змии от 6 фамилии, което подрежда страната измежду челните места по брой типове на континента, твърди доцент Николай Цанков, зоолог в Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.
За един тип - каменарката, няма удостоверение, че се среща у нас. Често този тип е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения, осведоми " България Днес ".
От змиите по нашите земи 5 типа имат способността да създават отрови, като единствено на 2 от тях отровата е релативно рискова за индивида - пепелянката и усойницата. Всички типове, срещащи се у нас, са предпазени и включени в разнообразни приложения на Закона за биологичното многообразие, споделя доцент Цанков, който изследва земноводните и влечугите, има над 60 изявления по тематиката и работи интензивно за разпространение и запазване на тези групи животни.
Сива водна змия. Дълга е до 120 см. Храни се главно с дребни рибки и по-рядко жаби. Среща се в цялата страна, само че заобикаля планинските региони. Навлиза в черноморските води.
Ивичест смок. Едър тип, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и шубраци, където през пролетта търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се единствено в долината на р. Струма в южните елементи.
Пепелянка. У нас доближава до към 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче ". Среща се в цялата страна. Храни се главно с гризачи и гущери. Отровата може да е рискова за човек, само че единствено в изключителни случаи е смъртоносна.
Черноврата стрелушка. Рядък тип, в Европа се среща единствено по нашето Южно Черноморие и прилежащите елементи на Европейска Турция. Много бърза змия, което оказва помощ да лови гущери, които са главната храна.
Смок мишкар. Едър тип, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, с цел да търси храна. Допреди век е именуван “смок домошар ", тъй като ловял гризачите в плевните.
Котешка змия. Тази тип, достигащ рядко до 110 см, е измежду смоковите, които могат да създават отрови, които не са рискови за индивида! Отровата му е задоволителна за улавянето на дребни гущери, които са главната му плячка. Има нощна и сумрачна интензивност и рядко може да бъде забелязана денем. Среща се по долините на реките Струма и Арда.
Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи отрови, който са смъртоносни са главната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен тип - до 150 см. Движи се бързо и това му оказва помощ да преследва гущери. Среща се в Южна България.
Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си подземен. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.
Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 година на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е рискова за индивида.
Змия пясъчница (турска боа). Този представител е непосредствен родственик на тропическите бои, само че се е приспособил към живот подземен. Дребен тип, у нас рядко доближава 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.
Леопардов смок. Достига до 105 см. Има доста красива шарка от червеникави петна на бледен декор. Рядко се появява денем. Този тип се среща единствено по долината на Струма и на места в региона на Южното Черноморие.
Пъстър смок. Малките на този тип наподобяват доста на тези на ивичестия смок. Възрастните доближават до 180 см.
Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, нападна. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в съвсем цялата страна, като заобикаля средно- и високопланинските региони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.
Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до към 130 см. Има присъщи светли петна в задната част на главата. Храни се главно с жаби, заради което постоянно се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат присъща защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си мощно смрадлив секрет, с който се надяват да отхвърлен нападателите си. Срещат се в цялата страна, в това число и в среднопланинския пояс.
Медянка. Този малък представител на смоковите доближава до 80 см. Има много разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо забележими тъмни петна по гърба. На главата, изключително младите екземпляри, имат особено мрачно леке. Въпреки дребните си размери при хващане постоянно хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се съвсем в цялата страна - от най-ниските елементи до субалпийската зона.
Усойница. Има присъща зигзагообразна линия на гърба. Среща се главно в планините. Отровата е с по-високо наличие на невротоксини спрямо тази на пепелянката. При случай външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са доста по-редки.
За един тип - каменарката, няма удостоверение, че се среща у нас. Често този тип е споменаван и бъркан с пепелянката. Каменарките се срещат в Югозападна Европа на изток до Словения, осведоми " България Днес ".
От змиите по нашите земи 5 типа имат способността да създават отрови, като единствено на 2 от тях отровата е релативно рискова за индивида - пепелянката и усойницата. Всички типове, срещащи се у нас, са предпазени и включени в разнообразни приложения на Закона за биологичното многообразие, споделя доцент Цанков, който изследва земноводните и влечугите, има над 60 изявления по тематиката и работи интензивно за разпространение и запазване на тези групи животни.
Сива водна змия. Дълга е до 120 см. Храни се главно с дребни рибки и по-рядко жаби. Среща се в цялата страна, само че заобикаля планинските региони. Навлиза в черноморските води.
Ивичест смок. Едър тип, достигащ до 175 см. Често се катери по дървета и шубраци, където през пролетта търси птичи яйца. Храни се и с гризачи. Среща се единствено в долината на р. Струма в южните елементи.
Пепелянка. У нас доближава до към 85 см, мъжките са малко по-дълги. На върха на муцуната има “рогче ". Среща се в цялата страна. Храни се главно с гризачи и гущери. Отровата може да е рискова за човек, само че единствено в изключителни случаи е смъртоносна.
Черноврата стрелушка. Рядък тип, в Европа се среща единствено по нашето Южно Черноморие и прилежащите елементи на Европейска Турция. Много бърза змия, което оказва помощ да лови гущери, които са главната храна.
Смок мишкар. Едър тип, достигащ до 180 см. Често навлиза в селища, с цел да търси храна. Допреди век е именуван “смок домошар ", тъй като ловял гризачите в плевните.
Котешка змия. Тази тип, достигащ рядко до 110 см, е измежду смоковите, които могат да създават отрови, които не са рискови за индивида! Отровата му е задоволителна за улавянето на дребни гущери, които са главната му плячка. Има нощна и сумрачна интензивност и рядко може да бъде забелязана денем. Среща се по долините на реките Струма и Арда.
Вдлъбнаточел смок. Има жлези, произвеждащи отрови, който са смъртоносни са главната му храна - гризачи, дребни птици, гущери и други змии. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Тънък стрелец (стрелушка). Дължи името си на елегантния си външен тип - до 150 см. Движи се бързо и това му оказва помощ да преследва гущери. Среща се в Южна България.
Червейница. Най-малката наша змия прекарва по-голяма част от живота си подземен. Дълга е до 30 см. Храни се най-често с ларви на мравки. Среща се в Южна България.
Остромуцунеста усойница. У нас не е намирана от 1934 година на Люлин планина. Предпочита пасища и ливади. Отровата не е рискова за индивида.
Змия пясъчница (турска боа). Този представител е непосредствен родственик на тропическите бои, само че се е приспособил към живот подземен. Дребен тип, у нас рядко доближава 75 см. Предпочита рохки, песъчливи почви. Рядко излиза на повърхността. Храни се с дребни гризачи и гущери.
Леопардов смок. Достига до 105 см. Има доста красива шарка от червеникави петна на бледен декор. Рядко се появява денем. Този тип се среща единствено по долината на Струма и на места в региона на Южното Черноморие.
Пъстър смок. Малките на този тип наподобяват доста на тези на ивичестия смок. Възрастните доближават до 180 см.
Голям стрелец. Най-дългата наша змия. Достига до 210 см. Името си дължи на това, че когато е притиснат и няма път за бягство, нападна. Храни се с разнообразна храна: дребни бозайници и птици, гущери, други змии. Среща се в съвсем цялата страна, като заобикаля средно- и високопланинските региони. Тази красива змия е една от най-честите жертви на пътния трафик.
Обикновена (жълтоуха) водна змия. Достига до към 130 см. Има присъщи светли петна в задната част на главата. Храни се главно с жаби, заради което постоянно се среща край водоеми. Много рядко навлиза и в крайбрежните зони на Черно море. Водните змии имат присъща защитна реакция - вместо да хапят, те изхвърлят от клоаката си мощно смрадлив секрет, с който се надяват да отхвърлен нападателите си. Срещат се в цялата страна, в това число и в среднопланинския пояс.
Медянка. Този малък представител на смоковите доближава до 80 см. Има много разнообразно оцветяване, което може да е кафеникаво, сивкаво, червеникаво или жълтеникаво със или с по-слабо забележими тъмни петна по гърба. На главата, изключително младите екземпляри, имат особено мрачно леке. Въпреки дребните си размери при хващане постоянно хапе. Храни се с гущери, а по-едрите екземпляри - и с гризачи. Среща се съвсем в цялата страна - от най-ниските елементи до субалпийската зона.
Усойница. Има присъща зигзагообразна линия на гърба. Среща се главно в планините. Отровата е с по-високо наличие на невротоксини спрямо тази на пепелянката. При случай външните прояви на организма на човек са по-слабо изразени. Инцидентите с усойници са доста по-редки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ